Ежедневие

Сърцето с тътен в главата ми кънти,

Душата ми с объркване сумти.

Изглежда толкова просто и логично,

А думите смеят се без спир локанично.

Видях, спрях, обърнах се и пак!

Напред, назад в страни и на!

Сблъсък, болка , красота усещане пак!

Смях, плач, вода, огън и тишина!

Ах, тази тишина, умайна и сладка

Като коприна скъпа и гладка!

Погледът му без думи говори,

А усмивката ни ме покори!

Как, кога, защо? – Незнам.

Вчера, днес,утре? – незнам.

Не ме и интересува, няма значение

Избягах вече от това ежедневие!