В тишина на нощта, тя стоеше в малката си стая и наблюдаваше през прозореца светлините на града. Този град бе и дал както и свобода, красота, щастие и незбравими мигове, така и бе дал и толкова много болка, несбъднати мечти, жестоки съдби , с които се срещаше всеки ден. Тя тихо редаеше, а сълзите падаха върху олющената дограма. Всяка една от тях кънтеше в ушите и. Запали цигара. Погледна нагоре и издиша тежко дима. Отпи от чашата с червено вино и го остави няколко секунди в устата си,за да му се наслади и лека по лека преглътна тази прекрасна глъдка